• За форма с диаметър 20 – 22 см.

• Принтирай

Както за всяка известна торта и за торта Наполеон се разказват легенди. Първата версия разказва, че идеята за многослойния десерт възниква във Франция през 1645 г. и е свързана със сладкаря Клавдий Геле. Рецептата става популярна и е открадната от неаполитански шпиони. Италианските пекари я правят с яйчен крем и наричат новия вариант Napolitano. В този вид тортата се връща във Франция и е преименувана на „Кралска бисквита“. „Неаполитанецът“ попада в Руската империя заедно с избягалите френски аристократи по време на Великата френска революция. По - късно става известна като „Наполеон“. Друга легенда я свързва с император Бонапарт. Тортата Наполеон и историята на нейния произход не могат да бъдат представени без препратка към френския император Бонапарт. Романтична легенда разказва, че женкарят Бонапарт решил да ухажва една от придворните дами на съпругата си Жозефин и е хванат в крачка. Разгневената съпруга е трябвало да бъде убедена, че той шепне в ухото на дамата не любовни слова, а рецепта за нова торта. На следващия ден на масата вече е сервиран нов десерт. Според една от версиите необикновеният ум на Бонапарт дава идеята за торта, според друга един от сладкарите е искал да се хареса на императора и леко е променила старата рецепта, добавяйки сметана и ягоди към десерта. Най – често срещаната е може би историята, че тортата е измислена през 1912 г. в Москва, за да се отпразнува стогодишнината от победата на Русия над армията на Наполеон Бонапарт. Първоначално сладкишите са правени с триъгълна форма, символизираща любимите шапки на императора. А постепенното намаляване на площта в процеса на ядене на тортата е трябвало да предизвика чувство на радост от победата. Поръсването и отгоре и отстрани с орехи е препратка към руския сняг, който изиграл важна роля за победата над френската армия.

Съставки

Инструкции